Простотията ни застига толкова бързо, че не можем да избягаме от нея.... Събуждам се в 5:30 сутринта от (буквално) викове. Цигани си подвикват псуват докато побутват контейнерите за смет, а боклукджиската кола свири ли свири под прозореца ми... Шумът е толкова силен и неприятен, че няма човек, който да не се подразни. След малко минават и циганките, които трябва да метат улиците, но, крещейки си подвикват от единият до другият тротоар на неразбираем за тях, дори, език. То, поне да метяха... Хванали под мишница метлите и се размотават с тях... Интересното беше че, все пак, метлите им сами метяха случайно попадналият под тях боклук... Излизам в 7 и ме удря миризма... Винаги са пръскали контейнерите за отпадъци, но напоследък не са го правили, а трябва! Често чета подобни изявления, но резултат няма! Трябва ли да вземем правосъдието в свои ръце и да излезнем по прозорци и тераси и да се принизим до нивото им и да им се разкрещим, като събуд...
Comments
Post a Comment