Животи недоизживяни Светове недосътворими Мисли недоуловими Мигове недоопределими Истини недоказуеми Спомени недозапомнени Дали се е случило или не... От едно дърво падна птиче. В уплахата си го взех в ръцете си, да го стопля. Беше времето, когато изпод снега се показваха кокичетата, но все още беше много студено. Птичето беше така малко и... безжизнено. Светът загуби значението си. Всичките ми впечатления, мечти, устреми, истини и чувства се изпариха. Останахме само птичето и аз. Погледнах нагоре към дървото, но не видях нито дърво, нито друга птица... нищо. Бях пребледнял и непреодолимото съжаление бе пробило гърдите ми. Носех мъничкото в шепите си и му говорех с мили думи. Вятърът огласяше, като виещ вълк, странната улица. Свих шепа и прибрах във вътрешността на палтото ми малкото телце. Прибрах се след не знам колко време. През целият път до дома ми, притварях палтото си, да може живото същество да вдиша свеж въздух. Приготвих кърпичка, на която го положих.В стаята беше приятно топ