Простотията ни застига толкова бързо, че не можем да избягаме от нея....
Събуждам се в 5:30 сутринта от (буквално) викове. Цигани си подвикват псуват докато побутват контейнерите за смет, а боклукджиската кола свири ли свири под прозореца ми...
Шумът е толкова силен и неприятен, че няма човек, който да не се подразни.
След малко минават и циганките, които трябва да метат улиците, но, крещейки си подвикват от единият до другият тротоар на неразбираем за тях, дори, език. То, поне да метяха... Хванали под мишница метлите и се размотават с тях... Интересното беше че, все пак, метлите им сами метяха случайно попадналият под тях боклук...
Излизам в 7 и ме удря миризма... Винаги са пръскали контейнерите за отпадъци, но напоследък не са го правили, а трябва!
Често чета подобни изявления, но резултат няма!
Трябва ли да вземем правосъдието в свои ръце и да излезнем по прозорци и тераси и да се принизим до нивото им и да им се разкрещим, като събудим съседи, които, случайно, не са чули циганите?
Трябва ли да вземем по една гега или нещо по-сериозно и да им дадем един урок?
Естествено, че въпросите ми са риторични, но какво, според вас, трябва да се направи?
Трябва нещо да се направи!
Comments
Post a Comment